Тим Рот – Уикипедия

Тим Рот
Tim Roth
Тим Рот през 2008 г.
Тим Рот през 2008 г.
РоденТимъти Саймън Смит
14 май 1961 г. (61 г.)
Активностот 1982 г.
Брачен партньорНики Бътлър (от 1993 г.)
Деца3
Награди на БАФТАНай-добър поддържащ актьор:
1995 – Роб Рой
Уебсайт
Тим Рот в Общомедия

Тим Рот (на английски: Tim Roth, рождено име Timothy Simon Smith) е британски филмов актьор и режисьор.

Жизнен и творчески път[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Рот е роден на 14 май 1961 г. като Тимъти Саймън Смит в Дълуич, Лондон, сина на Ан, художник и учител, и Ърни Смит (Ernie Smith), журналист и член на Британската комунистическа партия.[1][2] Баща му приема презимето Рот след Втората световна война, за да скрие своята националност, когато пътува в страни враждебно настроени към англичаните.[3] Той посещава Стандард скул в Тълз Хил (Tulse Hill). Като млад той желае да стане скулптор и да учи в лондонското училище по изкуствата Кембъруел (Camberwell School of Art).

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

След училището Кембъруел, Рот пробива с актьорството и на 21-годишна възраст прави своя дебют като неонацист в телевизионния филм „Произведено в Британия“. Във филма „Кралят на гетото“ произведен от BBC, изпълнението на Рот е впечатляващо и убедително, появява се и мнението, че режисьорът е наел истински гангстер за ролята. През същата година Рот играе и в „Meantime“ – драма за бедно работническо семейство, където участва Алфред Молина и Гари Олдман. Малко по-късно във филмът на режисьора Стивън Фриърс „The Hit“ (1984), младият актьор си изрусява косата за да се превъплъти в чирак убиец, наставляван в дейността си от Джон Хърт. Род представя на екрана комбинация от бруталност и чар. Положителните оценки за тази роля му позволяват впоследствие да се снима в „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник“ (1989).

През 1990 Рот изиграва отново проблемен персонаж в биографичния „Винсент и Тео“ (1990) на режисьора Робърт Олтман. Филмът разглежда взаимоотношенията на братята Ван Гог. Пол Рийс играе Тео, но играта на Рот е силната точка във филма – изпълнение, изпълнено с енергията и отчаянието на тревожното съзнание. Такава енергия виждаме и в партньорството му с Гари Олдман в екранизираната версия на „Розенкранц и Гилдерщерн са мъртви“ (1990). Взискателният режисьор Куентин Тарантино харесва играта на Рот и му предлага главната роля на г-н Оранжев в наситения с насилие „Глутница кучета“ (1992). Американският акцент на английския актьор е перфектен и отличава Рот дори сред звезди като Харви Кайтел и Майкъл Медсън. Следващата роля на Рот е за телевизията – като американския сериен убиец Чарлс Старкуедър в минисериала „Murder in the Heartland“ (1993). Плашещо реалистичното си изпълнение му спечелва адмирации.

Същата тематична нишка е запазена и в „Криминале“ (1994) на Куентин Тарантино и криминалната драма „Малката Одеса“, където изиграва ролята на обирджия и руски наемен убиец от еврейски произход. След тези роли той се налага като характерен образ и е търсен за подобни типажи. Рот печели Оскар за поддържаща роля в „Rob Roy“ (1995), където се превъплъщава в интриганта конте Арчибалд Кънингъм.

В опит Рот да разчупи актьорския стереотип за себе си, той влиза в комедийното амплоа на пиколо в „Четири стаи" (1995), но резултатът не е единодушно одобрение. По-късно Рот се представя като пуснат на свобода престъпник, чието привличане към млада дама преобръща плановете ѝ за сватба в мюзикъла на Уди Алън „Всеки казва „Обичам те“ (1996). Рот демонстрира нелоши вокални възможности и изпява две песни. Заедно с рапъра Тупак Шакур в „Безизходица“ (1997), той е музикант-наркоман, опитващ се да се поправи. Ролята му на безжалостния Дъч Шулц в „Гангстер“ (1997) раздвоява критиците – едни го възхваляват, а други считат, че преиграва. В „Deceiver/Liar“ (1997) е в кожата на богато юпи, обвинено в убийство.

Първата му значима положителна роля Рот играе в „Легенда за пианиста“ (1998) на Джузепе Торнаторе, където е музикално чудо, целият живот на когото е преминал на луксозен презокеански кораб. През 1999 г. Рот прави и своят режисьорски дебют в забележителната семейна сага „The War Zone“ (1999), която се харесва много от публиката и критиката. Филмът е по романа на Александър Стюарт за инцест в семейството, като Рот полага огромни усилия да не на евтината сензационност. Подхождайки аналитично, той съвсем точно създава силен и въздействащ филм.

В римейка на Тим Бъртън „Планетата на маймуните“ (2001) Рот е зъл маймунски генерал, макар че костюмът му го прави не особено различим. Следващите му участия са в политическата сатира „Silver City“ (2004) и хорър филма „Мрачна вода“ (2005), а през 2007 г. в „Младост без младост" на Франсис Форд Копола и в трилъра „Funny Games“ на Михаел Ханеке.

Тим Рот в Кан през 2012 г.

В „Невероятният Хълк“ британският актьор е Емил Блонски, като враг на главния герой, а през 2010 г. Рот отново е с Тарантино за военната пародия „Inglorious Bastards“.

Рот се жени за Ники Бътлър през 1993 г. и имат двама сина (Тимъти Хънтър и Кормак, кръстени на любимите автори на двойката – Хънтър С. Томпсън и Кормак Маккарти). Рот има и още един син от предишна връзка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]